От тук дошло и името на местността Цириковица.Целта на завоевателите била не само да завладеят българските земи, но и да асимилират непокорните българи.Твърде възможно е проникването на исляма в Родопите да е започнало още с тяхното завоевание от турците..След падането им под османско владичество Родопите стават летни пасища за юруците – скитнически пастирски племена.Това било добре обмислен ход за асимилация от страна на османския държавен и правов ред.Преданията, макар и оскъдни, подсказват, че заграбвайки най-хубавите планински пасища, юруците поставяли местното население в крайно неизгодно положение, което, допълнено с десетките данъци, създавало предпоставки за първите помохамеданчвания.В това хората намирали изход от мизерното си съществуване.В песента “ Юруци ми вървят във нива….” се разказва трагедията на млада влахиня, насила отвлечена за робиня от нивата, където е жънела.Такава е била и тактиката на поробителите: българския дух да бъде сломен именно тук в Родопите, защото тази българска покрайнина заема важно място като свързващо звено между завоюваните зами и Беломорието.
Още от първите векове на робството започва и помохамеданчването на местното население.От това време е и преданието за помохамеданчен мъж от Черпоковия род.Един от Черпоковите братя станал мъж за женене.Решил да си изоре една нива върху опожарено място в местността Сапотък.Много труд хвърлил, докато изкорени старите пънове.Засял я, а през лятото пожънал и овършал много пшеница.Завидели му братята и поискали дял от нивата.Завели дело при кадията в Пловдив.В съда му казали, че нивата трябва да се раздели на всичките братя, но собственикът отвърнал:”Турчин ставам, нивата не давам”!
Кадията веднага наредил да му донесат дрехи, обрязали го и приел мохамеданско име.Дали му тапия за нивата, че си е само негова.Но когато се върнал в Орехово, близките и съселяните му го изгонили с камъни извън селото.Според преданието вероотстъпникът отишъл в Забърдо, където се оженил за една вдовица и основал там клон от Черпоковия род.С други думи, при първото масово помохамеданчване, което засяга Тъмраш, не са обхванати Орехово и останалите рупчоски села, тъй като сред изброените джелепкешани би следвало да има поне едно мохамеданско име.А до се приема, че е имало помохамеданчени жители, но не са упоменати в регистъра, е нелогично тъй като те едва ли биха отстъпили водещата роля в овцевъдството на християните.За разлика от равнината и Източните Родопи, в тази част на планината ислямизацията настъпвала по-бавно, тъй като суровите условия никак не са били привлекателни за заселване на турско население, а юруците са пребивавали тук само през лятото, на лятна паша, а зимували в Беломорието.Тази изолация на местното население от ежедневни контакти с мохамеданите-завоеватели е пречела на асимилаторската политика на османската държава, която прибягнала към нови акции на масово помохамеданчване, за да осъществи своите цели.Тези акции обаче имали стихиен, кампаниен характер.На пръв поглед излиза, че след 1576г. цялото село е приело исляма и затова не се сочат фамилии на християни, обложени с данък.Но развитието на селото през 17 и 18 век показва друго.Твърде възможно е Орехово да не е включено между посочените по-горе села, тъй като същото е било вакъфско села, т.е приходите от данъците на местното население са отстъпвани за поддържане на религиозни сгради.
Още от първите векове на робството започва и помохамеданчването на местното население.От това време е и преданието за помохамеданчен мъж от Черпоковия род.Един от Черпоковите братя станал мъж за женене.Решил да си изоре една нива върху опожарено място в местността Сапотък.Много труд хвърлил, докато изкорени старите пънове.Засял я, а през лятото пожънал и овършал много пшеница.Завидели му братята и поискали дял от нивата.Завели дело при кадията в Пловдив.В съда му казали, че нивата трябва да се раздели на всичките братя, но собственикът отвърнал:”Турчин ставам, нивата не давам”!
Кадията веднага наредил да му донесат дрехи, обрязали го и приел мохамеданско име.Дали му тапия за нивата, че си е само негова.Но когато се върнал в Орехово, близките и съселяните му го изгонили с камъни извън селото.Според преданието вероотстъпникът отишъл в Забърдо, където се оженил за една вдовица и основал там клон от Черпоковия род.С други думи, при първото масово помохамеданчване, което засяга Тъмраш, не са обхванати Орехово и останалите рупчоски села, тъй като сред изброените джелепкешани би следвало да има поне едно мохамеданско име.А до се приема, че е имало помохамеданчени жители, но не са упоменати в регистъра, е нелогично тъй като те едва ли биха отстъпили водещата роля в овцевъдството на християните.За разлика от равнината и Източните Родопи, в тази част на планината ислямизацията настъпвала по-бавно, тъй като суровите условия никак не са били привлекателни за заселване на турско население, а юруците са пребивавали тук само през лятото, на лятна паша, а зимували в Беломорието.Тази изолация на местното население от ежедневни контакти с мохамеданите-завоеватели е пречела на асимилаторската политика на османската държава, която прибягнала към нови акции на масово помохамеданчване, за да осъществи своите цели.Тези акции обаче имали стихиен, кампаниен характер.На пръв поглед излиза, че след 1576г. цялото село е приело исляма и затова не се сочат фамилии на християни, обложени с данък.Но развитието на селото през 17 и 18 век показва друго.Твърде възможно е Орехово да не е включено между посочените по-горе села, тъй като същото е било вакъфско села, т.е приходите от данъците на местното население са отстъпвани за поддържане на религиозни сгради.
